Изтъркани са ми теми за хора без чувство за арт. За политици и полицаи, за купени медии и корумпирани депотити… За хора без душевност, без живот. Без цвят. Изтъркано ми е също чувство „да разбирам“, „да правя компромиси“. Няма какво да бъде разбрано в хора, които не виждат малките неща около себе си. Като например в
Не обичам демонстрациите. Никога не съм ги обичала. Стигнах до този извод много лесно, когато научих от баба, че съм се криела я под някоя маса, я зад някоя врата в момента, когато мама е започнела да се кара на брат ми. Не обичам демонстрациите. Не обичам да виждам, как тези рогати същества бълват от
# Пиеса номер 5 Подобно на пролог: Не вземайте живота прекалено насериозно, и без това никой не взима вас! Което трябва да ви намери, само ще дойде. *** – Извинете!!! Извинете? Извинете, бих искал да се самоубия. – Абе, ти какъв си, бе? Ненормален ли си? – Не, аз просто я видях с него, такова,
Сега е още по-горчиво. Алармата ми не звънна сутринта, пропуснах часа за закуска и не влязох да се изкъпя. Защото знам, че точно там – сама, под стичащата се вода, сред всичките си мисли – щеше да започне да се стича и друга, от мислите ми за теб. Затова пропуснах душа тази сутрин. Заради теб
Пред камината можете да прочетете по нещо за не толкова популярни хора или събития, колкото за значението на малките, но важни неща. Защото ако Големият Луис не беше накарал малката Алиса да падне в заешката дупка, тя никога нямаше да открие своята чудесна Страна. Добре дошли в моята заешка дупка, надявам се да ви хареса! Enjoy it!