Нещо като за театър… истински
# Пиеса номер 5
Подобно на пролог:
Не вземайте живота прекалено насериозно, и без това никой не взима вас!
Което трябва да ви намери, само ще дойде.
***
– Извинете!!! Извинете? Извинете, бих искал да се самоубия.
– Абе, ти какъв си, бе? Ненормален ли си?
– Не, аз просто я видях с него, такова, на една пейка…
– Ти луд ли си, бе?
– Ама моля Ви се, господине, аз наистина ги видях! Ей там са! Моля Ви се, искам да се самоубия. Моля, ако позволите…
– Абе ти да не си някакъв циркаджия? И точно върху моя капак ли реши да се самоубиваш?
– Ама аз, такова, простете…
– Като искаш се хвърли под влака!
– Ама много бързам, моля Ви се, трябва да се самоубия веднага, разбирате ли?
– Що? Да не закъснееш? Да нямаш някаква работа след това… Ха!
– Ама моля Ви се, господине, не ми се подигравайте! Положението е много сериозно!
– Сериозно е, сериозно е, наистина е сериозно… Абе, ти наистина си побъркан!
– Ама не съм побъркан, господине! Елате! Елате да видите, че е с него! На една пейка, еееей там, малко по-навътре в парка.
– Ама не ме интересуват никакви пейки, нито паркове! Махни се от капака! Изчезвай!
– Господине, умолявам Ви! Кажете! Кажете, какво да направя за Вас, за да ме блъснете! Само кажете! Пари ли искате? Нямам много, ама ще Ви ги дам всичките! Те на мен и без това няма да ми трябват…
– Какви пари бе! Предлагаш ми пари да те блъсна ли??? Ти наистина си ненормален!
– Ама господине, сериозен съм! Не ме ядосвайте, ами по-скоро ме блъснете, защото не мога да понасям това положение повече! Вижте сега, никой няма да разбере! Такава ни е уговорката – блъскате ме, слизате от колата да се уверите, че не дишам, ако дишам – пак ме блъскате и по живо, по здраво си хващате пътя!
– Гледай го ти! Той всичко бил измислил!
– Измислил съм, измислил съм…
– Махни ми се от главата вече!
– Господине, настоявам! Веднага ме блъснете! Чухте, какъв е планът, няма нужда даже да се чудите, какво да правите с мен като ме блъснете!
– Ама ти май наистина говориш сериозно…
– Аз какво се опитвам да Ви обясня вече петнайсет минути! Казах Ви – ако искате пари – всичките си ще Ви ги дам! Изобщо, каквото кажете ще направя! Вие само ме блъснете!
– Е как ще го “направите” това, дето ще “Ви” го кажа, драги младежо… ако те блъсна, бе, идиот!
– Иииии… Вярно!
– Вярно !
– Вярно, вярно… Значи в такъв случай друга ще ни бъде уговорката!
– А! Той и план “Б” имал!
– Имам, имам! Аз ще Ви дам, каквото мога, каквото имам, Вие ще ме блъснете. Така устройва ли Ви?
– Дали ме устройва? А? Дали ме ус… такова… Абе, как може да ме устройва да блъсна човек, бе, ти луд ли си?!!!
– Господине, водихме го тоя разговор вече, казах Ви – на мозъчната ми дейност нищичко й няма! Съвсем наред си е! Айде, моля Ви се, стига толкова сте умували, блъснете ме и да се свършва вече!
– Ей младеж! Не те знам клоун ли си, артист ли си, какъв си, ама вече крайно се изнервих! Махни ми се от капака до три! Иначе не отговарям! Ще те блъсна!
– Ето, виждате ли? Говорим на един език вече! Ми нали и аз това Ви говоря през цялото време… Блъснете ме! Даже още сега ме блъснете!
– Артист! Броя до три и да те няма!
– Ама господине, ние нали уж се разбрахме вече! Значи никак не е коректно това, дето го правите в момента! Казах Ви, всичко ще Ви дам, Вие само ме блъснете!
– Абе, какво всичко бе! Изчезвай, ще те убия!
– Наистина ли? Най-накрая! Всичко, всичко ще Ви дам!
– Е какво е това “всичко”? Махай се!
– Всичко!
– Всичко?
– Всичко, всичко!!!
– Ама всичко?
– Е всичко, де! Господине! Вие ме ядосвате вече! Аз Ви сметнах за точен човек, изпълнителен… А Вие вече половин час не можете да се наканите да блъснете един човек! Е на какво прилича това? Срамота! После младите сме били несериозни…
– Не, не! Няма как да стане това, дето го искаш! Айде махай се от тука, че ми развали всичките планове за деня! Закъснях!
– Ама много сте неточен, значи! Кой знае през цялото това време дето сте тука, кой и къде Ви чака… А Вие ми висите тука и не можете мъжката едно решение да вземете! Човек трябва да е твърд в решенията си!
– Като тебе ли?
– А! Точно, точно! Точно като мене! Ето, вземете пример от мене – видях я, че хич не ме обича, прецених си, че за нищо не ставам и реших да приключа с целия тоя въпрос. Настоявам! Още сега ме блъснете!
– Абе човек! Абе ти не разбираш ли, че няма как да те блъсна?! Това няма как да стане!
– Ама вие сте крайно неизпълнителен! Не може така! Вижте на кои години сте станали! Вие трябва даже повече да ги разбирате тея неща от мене… Повече опит имате! А то… Гледайте! Аз съм седнал да Ви уча!
– Чакай, чакай да те питам нещо! Ти нали каза, че всичко ще ми дадеш?
– Казах, казах!
– Е айде тогава, дай ми да те заведа до болницата да те прегледат. Там ще ти помогнат, хората си разбират от работата и всичко ще се оправи!
– Аз помощ не искам! Всичко, с което можете да сте ми полезен е, да сложите край на мъките ми!
– Аз нали това ти казвам! Да те заведа в болницата да се сложи край и на твоите, и на моите страдания!
– Защо, Вие страдате ли от нещо?
– Оле Господи, спаси ме! Избави ме, най-сетне…
– Вижте, да Ви кажа в прав текст – ако имате мъки или някакви страдания, наи-добрият начин да се свърши с тях е, като мене да се хвърлите пред някоя кола. По-ефикасно от това – няма!
– А, така значи! Твойте мъки да свършат – мойте да почнат!
– Ама нямам такива намерения, моля Ви се!
– Ти нямаш, нямаш, ама вече половин час и повече ме тормозиш! Какво искаш от мене? Какво?
– Е Вие сега започнахте и да забравяте ли? Нали Ви казвам, даже през цялото време – искам да ме блъснете!
– Дай ми да си ходя, бе младеж! На мене и без това ми се умира като се замисля, колко закъснях и какви трябва да ги върша от тука нататък…
– Да Ви кажа – друго избавление няма, щом е така… Ако наистина се мъчите – моят метод е най-сигурен…
– Абе момче, абе младеж, моля ти се бе! Имаш ли си на представа изобщо, какво бедствие ме чака!
– Няма страшно! Няма да се плашите! От мене да знаете – след буря веднага огрява слънцето! Изобщо не желая да се самоизтъквам, обаче – вижте мен – мислех си, че светът е свършил като я видях с него, че те са сложили край на съществуването ми… Обаче се взех в ръце! Реших – сам ще сложа край! Никой няма право да слага края вместо мен! Ето, на – поех нещата в свои ръце!
– Младеж, моля ти се, да се самоубиеш не е никакво решение!
– Ааа, недейте така! Решение си е, при това много важно решение в живота на един човек… попринцип.
– Виж сега, момче, днеска трябваше да се срещна с началника, вчераме уволниха.
– Ииии много неприятно… Много, много!
– Моля ти се! Ще извикам полиция вече! Пусни ме да си ходя! Все още има някаква минималистична надежда да не остана безработен… Моля ти се, не знаеш, колко е сериозно положението!
– Знам, знам, господине… Знам и виждам! Обаче понеже ми станахте много драг на душата – нали ще ми вършите услуга – директно ще Ви кажа – моят проблем е по-сериозен от Вашия!
– Божке, ще умра вече! Ще се самоубия!
– Еееей, да не видите нещо, значи… Аз не, че не Ви подкрепям… Ама заслужава ли си за една работа? Бива ли?
– Бива, бива! Даже още сега! Не издържам вече!
– Господине, успокойте се!
– Не ми казвай да се успокоя, артист! От един час висиш отгоре на капака ми! Първо се изнервих, ама казвам си – “Айде, опитай се да му помогнеш, нали е зелен още…”, после избеснях, ти от дума не разбираш! Накрая се побърках! Най-добре да се самоубия! И работа няма да получа вече… То не е живот!
– Абе господине, моля Ви се, заслужава ли си да говорите така? Друга ще дойде! Тази като не е станала…
– Не ми давай акъли, клоун! Виж се себе си!
– Че на мен какво ми е? Аз съм си много добре!
– Добре, добре амаа… Ама си прав! Прав си ти… Дето ще се мъчиш – като виждаш, че не става – тегли му една права на всичкото… И да се приключва! Дето ще ходя, ще се моля аз там за някоя мизерна работа – нали и без това я загубих… И накрая като ми откажат – пак ще предам Богу дух, я от мизерия, я от психоза… Не, не! Да се свършва! По-скоро!
– Ама какво правите? Моля Ви се, недейте така!
– Ела, ела!
– Абе господине, Вие наред ли сте?!
– Абе много съм си добре, не ме гледай. Идвай, идвай!
– Е не може така, господине, Вашата кола – аз да сядам в нея!
– Едно голямо добро ще свършиш ти днеска! Сядай, сядай! Ето, сложи си и колана!
– Моля Ви се! Вие сте побъркан!!! Как? И защо?
– Е как защо? Айде седни тука, ето ти ключовете. Завърташ ключа, натискаш газта и ме удряш! Ако нещо се обърка – ще повторим!
– Ама как! Вие луд ли сте, какъв сте? Как ще Ви блъсна??? Моля Ви, не може!
– Може, може… Всичко може, с желание…
– Ама аз… не, не – не може!
– Айде побързай, да се свършва по-скоро!
– Изключено! Моля Ви се, пуснете ме да си вървя!
– Айде, ти само ме блъсни, аз ще ти дам, каквото кажеш! Знаеш ли? Давам ти колата! Ей я, на – цялата е твоя! Блъсни ме, после жив и здрав си хващай пътя!
– Дайте да Ви закарам някъде да Ви прегледат! Моля!
– Нищо не ти давам! Е, освен колата де, за нея ни остава уговорката…
– Ама Вие наистина мислите, че ще Ви блъсна!
– Е! Айде сега… Наистина! Ей, това младите сте много несериозни, значи! Много неприятно, много! Как може да си такъв неизпълнителен, бе? Засрами се! Мъж ще излезе ли от тебе?
– Ама разберете ме! Не мога да Ви блъсна!
– Ей! Ще се ядосам още по-сериозно!
– Не се ядосвайте, господине, безсмислено е…
– Казах ти да ме блъснеш – ти – “не”! Е какво искаш от мене? Да полудея ли? А?
– Ама аз, такова, не, моля В… А! Вижте, вижте! Е, аз на Вас обясних ли Ви?! Казах Ви! Вижте, че е с него… С друг! Бяха на една пейка, сега минават от тука…
– Кой бе, артист? Опитваш се да избягаш от отговорност ти…
– Е тя де, тя!
– Ама как “тя, тя”! Това е началникът ми! С някакво момиче…
– Ама какъв началник, моля Ви се… Господине, това е тя!!! Онази, дето Ви говорих за нея! Дето преди час и повече сигурно я видях с някакъв мъж в парка!
– Абе какъв някакъв… Това е моят началник, дето преди час трябваше да се срещна с него! Вързаха ми тенекия!
– Вързаха ми тенекия!
– Ееееей! Яяяя, елате, елате! Да, да! Вие! Двамата!
– А! Ама ти какво правиш тука?
– Аз? Ами ти! Какъв е този?
– Кой, аз ли?
– Вие, Вие, господин началник!
– Началник?
– Да, да, това е моят началник!
– Бивш началник!
– Бивш, бивш… Ама днеска ако се беше провела тая среща, нямаше да сте толкова бишв!
– Аааа, не се знае!
– А, така значи? И Вие по всяка вероятност, затова решихте срещата изобщо да не се състои!
– Ами като гледам и Вие не сте на определеното място!
– Аз имах случка!
– Случка значи?
– Случка, случка, да!
– С мене.
– С тебе?
– С мене де! Исках господинът да ми свърши една услуга и го задържах!
– А така! И каква е тая услуга?
– Е наши си неща, лични…
– Искаше да го блъсна.
– Да го блъснете?
– Да го блъснете?
– Да, да. Да го блъсна.
– Ама как така?
– Е на така!
– И защо?
– Нищо, нищо. Не е важно.
– Заради Вас, млада госпожице.
– Заради мене?
– Да, както го чухте – заради вас.
– Е, че защо заради мене?
– Господине, моля Ви! Не е нужно да разказвате!
– Нужно е, нужно е… Понеже много Ви обича!
– Мене?
– Тебе!
– От кога?
– Отдавна! Не е важно, вече мина!
– Е, как ще е минало, като си искал да се самоубиеш!
– Тя тази история е вече много стара!
– Е, нали днеска се е случила!
– Днеска, ама после се случи още една и предишната остаря!
– Каква още една?
– Господинът, който щеше да ми извърши така великодушно услугата, искаше да го блъсна с колата му.
– Вие?
– Аз.
– Че защо?
– Имам си причини…
– Заради Вас!
– Заради мене?
– Да, да… заради Вас, господин началник!
– И защо?
– Е, не е важно сега!
– Защото сте го уволнили!
– А така! Гледай ти!
– Абе, младеж, аз на тебе казах ли ти, да не си отваряш много устата!
– Не сте.
– Така е, не сте.
– Не сте, не сте…
– Ами ха сега ти казвам!
– А ти защо си го уволнил?
– Браво, драга ми госпожице! И аз това исках да разбера на днешната среща!
– Слушаме Ви.
– Ама аз, такова… Имам си причини!
– Е, ние нали всички това питаме – какви са причините?
– Така реших!
– И защо?
– Ами… Има ли значение?
– Има!
– Има, има…
– Еми… просто не го харесвам!
– Ама аз като работя при Вас, никой не Ви кара да ме обичате! Нито да ме харесвате, даже и малко да съм Ви симпатичен – не е наложително!
– Не е, не е… Ама… Не може така!
– Е, не може да си го уволнил само, защото не го харесваш!
– Може! И виж даже, че го направих!
– Ааа не! Друга е причината! Настоявам да разбера!
– И аз настоявам!
– Настояваме!
– Настоявате?
– Да!
– Да!
– Точно тъй!
– Е, не мога да я кажа, съжалявам!
– Ще я кажеш!
– Ама не мога, драга моя! Разбери ме! За наше добро е!
– За наше? Яяя го кажи това “наше” добро!
– Не, не, изключено!
– Кажи го, иначе се разделяме!
– Ама как!
– Ей така!
– Наистина ли? Ех, че хубав ден! А аз какви неща исках да си причиня днеска като ви видях заедно…
– Тебе в момента никой нищо не те пита… Разделяме се! Затова кажи!
– Наистина ли ще се разделим, ако не кажа?
– Наистина!
– Ами в такъв случай, щом така или иначе ще се разделяме… Уволних го, драгия господин, защото…
– Защото?
– Защото…
– Защооото???
– Защото бях с дъщеря му!
– Иииии!
– Как! Вие? Как… Нееее!
– Аз.
– Ти! И смееш да стоиш цял ден с мене! Безсрамник!
– Ще те убия, ей!
– Успокойте се, моля!
– Да се успокоя! Да се успокоя? Дъщеря ми!!!
– Олеле, искам да умра!
– Ама, скъпа, моля ти се! Недей, не е станало кой знае какво…
– Не е станало кой знае какво??? Как не те е срам да говориш така за дъщеря ми, бе! Наглец!
– Не, не, не! Ще умра! Ние сме сгодени! Как не те е срам!
– Сгодени?! Ще се самоубия!
– Недей така, младеж! Хубаво момче си, ще измислим нещо за теб във фирмата, няма да се самоубиваш!
– А, така значи! Подаяния раздаваме, за да си опростим греховете! Ей, подлец! Ще те убия! Кога успя да я излъжеш? Собствената ми дъщеря!
– Господине, успокойте се! На дъщеря Ви нищичко й няма! Ще го преживее! Ами аз! Олеле Божке! Пресвета Дево! Годежът ми! Бракът ми! Всичко се развали! Отивам да се хвърля от някъде!
– Госпожице, успокойте се, елате, ще ви заведа на лекар! Госпожице! Припадна!
– Преструва се, разбра, че няма да забогатее…
– Измамник! Как не те е срам? Първо дъщеря ми, сега тази красива, млада дама!
– Удари ме! Как смееш, бе, нахалник!
– Леле, господине! А днес Ви карах десет часа да ме блъснете! Вие какъв сте бил! Агресивен!
– Дума да не чувам!
***
– Сега ще Ви заведа в болницата, госпожице, не се притеснявайте! Добре ли сте?
– Добре съм, добре съм! Какъв сте смел! Герой! Моят герой!
– Не се притеснявайте! Имам опит. Покойната ми съпруга все припадаше…
– Значи сте свободен?
– Вдовец, вдовец…
– Е, какво по-хубаво!
– Ама госпожице, моля Ви се…
– Моля Ви, нека минем на “ти”!
– Ама неудобно ми е, моля Ви…
– На “ти”!
– Ама…
– На “ти”!
– Добре, хайде, ела! Да те заведем да те прегледа лекар!
– От вълнение е, от вълнение… Аз съм добре вече. Можеш обаче да ме почерпиш един чай, да си побъбрим. Ти какво работиш?
– Безработен съм.
– Безработен?
– Е, да… Ама…
– И как живеете???
– Ами аз, такова… Имаме ние едни пари, за черни дни… Гледаме да се оправяме иначе без тях…
– За черни дни?
– За черни, за черни…
– Ама за колко черни?
– За мнооого черни… Тъмночерни.
– Ха така! И колко ще са пък черни тези дни!
– Ами чернички са, да ти кажа… Около милион и половина черни…
– Милион и половина!
– Милион и половина… Ама гледаме да не ги ползваме… Освен за важни събития, разбира се… Сватби, кръщенета…
– Сватби!
– Сватби, да.
– Кой ще се жени?
– Ами… Не знам. Ти не искаш ли?
– Какво?
– Да се омъжиш.
– Е, искам, искам. Ама…
– Ами хайде тогава.
– Какво?
– Да се омъжиш.
– Аз?
– Ти.
– За кого?
– За мене!
– За тебе!
– За мене!
***
– Какво казвахте? Може да се измисли нещо за мен в тази фирма ли, фабрика ли, какво е там…
– Може, може… Вие да имате някоя сестра случайно?
– Как? Аз? От къде знаете?
– Какво да знам?
– Че имам сестра.
– Ама Вие имате ли?
– Имам, имам.
– А! Много хубаво!
– Хубаво ли е?
– Хубаво е! Хубаво е, даже е много хубаво! Хайде тогава да ме поканите у вас на една вечеря, да видим какво можем да измислим с тази работа във фирмата.
– Ами… Добре!
