Не обичам демонстрациите. Никога не съм ги обичала. Стигнах до този извод много лесно, когато научих от баба, че съм се криела я под някоя маса, я зад някоя врата в момента, когато мама е започнела да се кара на брат ми. Не обичам демонстрациите. Не обичам да виждам, как тези рогати същества бълват от
# Пиеса номер 5 Подобно на пролог: Не вземайте живота прекалено насериозно, и без това никой не взима вас! Което трябва да ви намери, само ще дойде. *** – Извинете!!! Извинете? Извинете, бих искал да се самоубия. – Абе, ти какъв си, бе? Ненормален ли си? – Не, аз просто я видях с него, такова,
Сега е още по-горчиво. Алармата ми не звънна сутринта, пропуснах часа за закуска и не влязох да се изкъпя. Защото знам, че точно там – сама, под стичащата се вода, сред всичките си мисли – щеше да започне да се стича и друга, от мислите ми за теб. Затова пропуснах душа тази сутрин. Заради теб
Всичко е въпрос на пропорция – от колко имаш нужда, колко даваш за това и какъв е лимитът ти, когато говориш за „даване“. Практически основната грешка е, че човек си дава прекалено много кредит – отчайва се от резултати, разочарова се от хора, позволява си да се огорчава в дадени ситуации. А когато погледнеш мащабно